Ако човек чете този документ и слуша оптимизма на управляващите, ще си помисли, че
Европейската комисия и българското правителство живеят в различни реалности.
Авторът е председател на European Risk Policy Institute. Текстът е от
профила му във Фейсбук и се публикува със съгласието му. Акцентите
са на Дневник
Европейската комисия отправи в доклада си от 5 юни
множество препоръки към предвиденото за следващите 12 месеца в
българската национална програма за реформи и програмата за
конвергенция. Това не е изненадващо за страна, която над 10 години
след като е станала член на Европейския съюз продължава и да е една
от най-слабо развитите.
Но обсегът на констатациите и препоръките този път е разширен и
спрямо инвестициите в държавната политика. Ако човек чете този
документ и слуша оптимизма на управляващите, ще си помисли, че
Европейската комисия и българското правителство живеят в различни
реалности.

Какво точно (не) е наред?
Ако използваме подхода за одит на управлението, лесно се установяват
цели 54 несъответствия. Изводът от това, което те описват, е тотален
срив на управлението и организацията:

1. В България са налице макроикономически дисбаланси.
2. Недекларираният труд и незаконната търговия с горива продължават
да са предизвикателство.
3. Държавните предприятия страдат от слабо корпоративно управление,
което се отразява в голяма степен на техните икономически показатели.
4. Още няма национална оценка на риска, свързан с изпирането на пари
и финансирането на тероризма.
5. Недостатъчен национален надзор върху международните финансови
сделки.
6. Недостатъчно внимание спрямо риска от корупция, който е
предикатно престъпление за изпирането на пари.
7. Няма конкретни и трайни резултати, демонстрирани чрез окончателни
решения по дела за корупция по високите етажи на властта.
8. Използването на финансовите разследвания и финансовото
профилиране е ограничено.
9. Секторът на автомобилното застраховане представлява известна
уязвимост
10. Няма ясно определени правила за обезщетяване.
11. Инфраструктурата страда от сериозен недостиг на инвестиции.
12. Трансевропейската транспортна мрежа не е завършена.
13. Емисиите на парникови газове от автомобилния транспорт са се
увеличили значително през последните 5 години.
14. Равнището на свързаност и пречистване на градските отпадъчни води
е ниско.
15. Равнището на замърсяването на въздуха и на депониране на
битови отпадъци е високо.
16. Делът на рециклиране е значително по-нисък от средния в ЕС.
17. Недостатъчни инвестиции за устойчиво управление на водите.
18. Значителен недостиг на инвестиции в енергетиката и в смекчаване
изменението на климата и адаптирането към него.
19. Висока енергоемкост на икономиката и бавния напредък по
изпълнението на целите за енергийна ефективност.
20. В тази връзка - ниска конкурентоспособност на предприятията в
страната.
21. Недостиг на целенасочени инвестиции в промишлеността, транспорта
и сградния сектор.
22. Много слабо финансиране на научно изследователската и
развойната дейност в частния и публичния сектор.
23. Бавни темпове на изпълнение на реформите и голяма разпокъсаност
на системата за научни изследвания, развойна дейност и иновации не
позволяват на инвестициите да допринесат за производителността и
растежа.
24. Голям брой университети и научно-изследователски институти все
още се представят слабо в сферата на висококачествените научни
изследвания.
25. Сътрудничеството между науката и бизнеса е ограничено и с недостиг
на човешки капитал в сферата на научно-изследователската и развойна
дейност, а това буди сериозно безпокойство
26. Клъстерите са недоразвити.
27. Бавни реформи в публичната администрация и електронното
управление.
28. Слаба бизнес среда.
29. Институционални недостатъци, регулаторна несигурност, корупция,
недостатъчно предлагане на работна ръка – всичко това отблъсква
инвестициите.
30. Непрозрачно управление в публичния сектор.
31. Недостатъци в изпитването и безопасността на продуктите,
включително заради недостатъчни финансови и човешки ресурси.
32. Липса на мониторинг, контрол и оценка на обществените поръчки.
33. Пряко възлагане и единични оферти, което е заплаха за
прозрачността и ефективността на системата за обществени поръчки.
34. Слаб административен капацитет на сектора на обществените
поръчки.
35. Значително забавяне на въвеждането на електронни обществени
поръчки, което не позволява по-нататъшно подобряване на
прозрачността и ефикасността на процедурите за обществени поръчки.
36. Нарастващ недостиг на умения в България, изискващ значителни
инвестиции.
37. Въпреки ратифицирането на конвенцията на МОТ за минималната
заплата, все още не е решено прилагането ѝ и няма консенсус.
38. Образователните резултати са ниски.
39. България инвестира недостатъчно средства в образование и
обучение.
40. Висок процент на преждевременно напуснали училище.
41. Все още недостатъчни са приложимостта на професионално
образование и обучение за пазара на труда и наличието на дуално
професионално образование и обучение.
42. Високо равнище на неравенство на доходите и висок риск от бедност
или социално изключване.
43. Делът на бедност е 32.8% и е значително над средното равнище
на ЕС.
44. Системата за социална сигурност не обхваща всички заети лица и е
недостатъчна за справяне със значителните социални проблеми.
45. Ниско равнище на социалните разходи, неравномерна наличност на
социалните услуги.
46. Доходите на най-богатите 20% са 7.7 пъти по-високи от тези на най-
бедните 20%, което все още е сред най-високите равнища в ЕС.
47. Адекватността и обхватът на минималните доходи остават
ограничени и няма механизъм за актуализиране.
48. Предоставянето на социални услуги е възпрепятствано от ниското
качество и липса на интегриран подход към активното приобщаване.
49. Липсва всеобхватна подкрепа за най-уязвимите групи.
50. Ниски публични разходи в здравеопазването.
51. Ограничен достъп до здравеопазване поради неравномерно
разпределение на ограничените ресурси и слабото покритие на
здравното осигуряване.
52. Значителни преки плащания от страна на пациентите.
53. Ниска степен на наличност на общопрактикуващи лекари.
54. Недостиг на медицински сестри – броят им на глава от населението е
сред най-ниските в ЕС.
При одит и оценка на фирмите, ако има 5-6 основни несъответствия,
заключението е, че системата за управление е нефункционираща. Ако
има над 10 несъответствия, системата за управление е в срив. За 20
години одиторски опит по света, включително и на мултинационални
компании за милиарди долари, съм имал случай с най-много 39
несъответствия, довели до констатация за разпад на управлението - като
се започне от липсващото лидерство и се продължи по веригата надолу.