Германия е похарчила миналата година рекордни 23 милиарда евро за интеграция на бежанците

и за предотвратяване на миграцията към нейна територия.

==================

Защо обсъждаме немците и как ще интегрират новодошлите, когато си имаме този проблем при

нас с циганите. Тази сутрин по Дарик слушах в колата някакво ток-шоу с 4-5 цигани (говорителката

все говореше за роми, ама на те все казваха цигани) за тяхната интеграция и гета. Накрая се оказа,

че за да се интегрирали, трябвало да се направят няколко неща:

1. Имало къщи и имоти по селата, които били на хора от градовете и затова не се използвали.

Правилно било държавата да ги вземе и да им ги даде - хем да имат какво да работя (щели да

обработват земята), хем да не правят гета в градовете.

2. Не можело да се казва Осигурил съм възможност да се учиш за да може след това да

работиш. Това не било бизнес подход. Например, това трябвало да се предлага по друг начин

Ако тази седмица ходиш на училище, то ще те заведа на цирк.

3. Когато се говорило за коптори по гетата, това било защото има гета. Да се задължели хората да

не си махат децата от училищата с много цигани, защото така циганите разбирали, че са цигани.

(!!!!) И затова се циганизирали и започвали да крадат и да не работят. (!!!)

======================

Меркел не може да отговори на един елементарен въпрос: Защо предпочита да интегрира хора,

които не са от европеидната раса, не са образовани, нивото им на битова култура е застинало още

в ранния 12-ти век, имат религия, която не е характерна за населението на стара Европа, а в

същото време упорита отказва да приобщи граждани от бяла европеидна раса, добре образовани,

като повечето от тях имат средно специално образонвание на добро ниво, а друга част са

висшисти, почти всички са православни християни и мат изградени трайни трудови навици?

========================

Векторите на изборната ориентация за Европарламент тази година сякаш са в посоките Европа за

нас си - тоест Европа на нациите, и Европа на демократичните ценности, тоест толерантност

към свои и чужди, към ориентации и право на различие. Не е трудно да се схематизират двете

тези с две представи. Едната е за Европа като крепост на благоденствието и строгостта. Тя е с

високи кули и яки стени, зад които се работи висококвалифицирано, хапва се, пийва се и се

добрува. А отвън се тълпи многомилионно множество от напористи чалмаджии, полуголи негри с

огромни семейства от подсмърчащи отроци и фанатични доктринери с лош блясък в очите и

калашници под халатите. Другата е на Европа, която вири високо цивилизаторския факел на

просвещението, храни гладните и утешава обидените. Тя приема пришълците охотно през широко

отворените крепостни порти, защото иначе скоро няма да има кой да работи с цел изхранване на

застаряващото й население от внуци на колонизатори и обеднели джентълмени. Новодошлите учат Алонс анфан де ла патри,

Аз съм българче и други реликвени напеви и вливат млада кръв

в инак изнемощяващия континент.