Икуменизъм, мигранти и кисело мляко
И потече една медийна еуфория, един религиозен екстаз, една площадна
екзалтация, един словоблуден елей, едни невежествени славослови, едни
прехласвания, възторзи и умиления, едни писъци по стъгди и мегдани, едно
превъзнасяне и благоговеене.
И всички телевизионери и техните просълзени гости заговориха с гласове на
пастори и затрептяха като малеби при всяка стъпка, дума и жест на папата и за
викарий на Бог и Божи наместник го прогласиха, и задъхани репортери
пърхаха, чуруликаха и цвърчаха, и задаваха потресителни въпроси като Какво
очаквате от Господ?, и произведоха покъртителната новина как детенце, болно
от левкемия, оздравяло дни преди да вземе първо причастие от папата, и един
телевизор възжела Дай, Боже, след папата да дойде и Фолксваген!...
И едно желе полепна по лика на мирозданието и намаза сладостен пласт връз
дебелата филия на корумпираната власт и всички гейтове, апартаменти,
асансьори, тераси, барбекюта и джакузита си отдъхнаха за два дни.
И политици несмислени, православни уж, които не се черкуват, но ходят на
църква, че да ги видят хората, най-прилежно участваха в католическа меса и
усърдно сричаха Символа на вярата, преправен по католически, с онова
противоканонично , което си е ерес, откъдето и да го погледнеш, ама
те не знаят що е туй.